Горящи танцьори и пиянски фестивал: най-легендарните партита в историята СНИМКИ
Понякога хората просто имат потребност да се провиснал. Независимо дали сте тираничен държател, търсещ разпръскване от сериозните разногласия, или подтиснат селяндур, който желае да избяга от всекидневието, нищо не е по-разсейващо от едно положително празненство.
Нищо чудно, че хората провеждат празненства от хиляди години. Ето лист на осемте най-легендарни празненства на всички времена според Ancient Origins.
Фестивалът на пиянството води началото си от 15 век пр.н.е. и е значим набожен празникЕгипетски фестивал на пиянството
Религиите нормално са строги в днешно време, като някои изцяло не разрешават потреблението на алкохол, до момента в който незабраняващите нормално не предизвикват несъразмерното пиянство. Невинаги е било по този начин. Вярващите от антични времена в действителност са знаели по какъв начин да се забавляват.
Фестивалът на пиянството води началото си от 15 век пр.н.е. и е значим набожен празник. Според египетската митология богът на слънцето Ра предотвратил унищожаването на човечеството благодарение на алкохола. Хатор, египетската богиня, възнамерявала да погълне целия човешки живот на земята, само че Ра я спрял, като я подмамил да изпие 7000 кенчета бира, боядисана в алено, с цел да наподобява като кръв.
Всеки, който в миналото е пил прекалено много бира, знае, че проектите имат навика да изхвърчат през прозореца, когато веселбата стартира. Това със сигурност е било правилно за Хатор, която бързо припаднала и не запомнила за проектите си за края на света.
За да отпразнуват това събитие, египтяните се събирали всяка година на 20-ия ден от месеца. Пиело се доста алкохол. Целта била да се копира Хатор и да се припада, и защото Хатор била също богинята на любовта и плодородието, доста египтяни видели това като идеалната опция да провеждат оргии и секс празненства в нейно име.
Кулминацията на покварената полуда беше, че Александър заповяда опожаряването на цитаделата на града, в центъра на която беше дворецът Александър Велики и опожаряването на Персеполис
Някои от най-големите празненства в историята се организират, с цел да отпразнуват огромна победа. Партито на Александър Велики в Персеполис е отличен образец за това какво се случва, когато едно от тези празненства излезе малко отвън надзор. Нещо приблизително сред ваучър и чистка, този ваучър приключва с убийства, изнасилвания и приказно пиене. Персеполис е разграбен и огромният му кралски замък е изгорял до основи.
Въпреки че самото празненство се състояло през 331 година пр.н.е., би трябвало да се върнем към 480 година пр.н.е., с цел да разбираем за какво празненството излязло извън надзор. През 480 година пр.н.е. големият град Атина е изгорял до основи след провалянето на персийския император Ксеркс от гърците в борбата при Термопилите.
Все още се спори за аргументите за огромния пожар в Атина. Когато персите наближили Атина, те я намерили изцяло изоставена и скоро градът бил изцяло опустошен. Може би пожарът е избухнал инцидентно, когато гърците са бягали. Може би гърците са го запалили преднамерено, с цел да лишат персите от доставки. Или може би Ксеркс е наредил опожаряването на града в припадък на гняв, когато е разкрил, че всичко, което си коства да бъде разграбено, към този момент е изчезнало.
Това, което знаем сигурно е, че доста дълго време гръцката агитация обвиняваше персите, че са опожарили най-големия им град. По времето, когато Александър станал крал, гърците били подготвени за съществено отмъщение. След години на яростни борби Александър Велики превзема Персийската империя на Ахеменидите през 330 година пр.н.е. след успеха в борбата при Гавгамела през 331 година пр.н.е. Първата му заповед била да потегли към персийската столица Персеполис.
Първоначално жителите на града не се предали доста драговолно и се състояла огромна борба при Персийската врата. Персийските бранители имали превъзходство и макар че гърците са спечелили, загубите им били тежки.
Воините на Александър били надалеч от вкъщи и се биели съвсем непрестанно в продължение на пет години. Александър бил наясно, че би трябвало да издуха парата, в противоположен случай щял да се сблъска с протест. Това било последвано от „ празненство “, на което на хората на Александър било разрешено да избиват локалните мъже, да изнасилват и поробват жените групово, да ограбват всичко, което не е заковано, и да пият каквото намерят.
Кулминацията на покварения яд била, че Александър заповядал опожаряването на цитаделата на града, в центъра на която бил дворецът. Въпреки че самата постройка е била каменна, основите са били дървени. След рухването му са останали единствено 40 каменни стълба.
На никого не беше разрешено да си потегля, до момента в който Нерон не разгласи края на празненството Партита в Златната къща на Нерон
В исторически проект античните римски императори са имали репутацията на упадъчни и лакоми, само че от всички императори никой не е знаел по какъв начин да купонясва като Нерон. Той построил същинско плейбойско имение в центъра на Рим, Domus Aurea или „ Златната къща “.
Въпреки че е мъчно да си представим какъв брой огромни са били имението и земите на Нерон, се счита, че самото имение обхващало сред 100 и 300 акра, разпростряли се през хълмовете Палатин, Целиан и Есквилин. Имало изкуствено езеро, земеделска земя и обширни градини, където Нерон обичал да изгаря християни на клада.
Перлата на имението бил Domus, голямо имение с над 300 стаи и голям купол в центъра. Външните стени били позлатени, а вътрешността била украсена с мрамор, слонова кост и скъпоценни камъни. Тук Нерон провеждал своите празненства.
Въпреки че има малко записи за съответни празненства, провеждани в двореца, тъй като евентуално е имало празненства всяка вечер. Но до момента в който великите и положителни хора на Рим се забавлявали със своя император, римският народ гладувал.
Вратата на трапезарията му била заключена и легендата споделя, че гостите имали право да излизат единствено когато желали да повърнат, с цел да могат да продължат да ядат. По време и след празниците се провеждали разгулен оргии, на които съгласно легендата Нерон се покривал с кожата на хищник и се втурвал към гостите си като неумирим звяр. На никого не било разрешено да си потегля, до момента в който Нерон не разгласи края на празненството.
Отбелязване на приключването на папските конклави от 1664 и 1667 година
Всеки път, когато папа почине, се привиква конклав, където католическите кардинали се събират, с цел да изберат идващия папа. Италия исторически е католическа страна с тесни връзки с Римокатолическата черква. Всеки път, когато папата почине, цялата страна се обезсърчава. Всеки път, когато конклавът се проточи, цялата страна губи самообладание.
Когато папа Урбан VIII умира през 1644 година, конклавът за гибелта му продължава от 9 август до 15 септември същата година. Причината за забавянето е, че двамата кардинали Антонио и Франческо Барберини, назначени от Ураб посредством непотизъм, не могат да се спогодят за нищо и се карат като старци.
Необходими били подкупи от Франция и Испания, с цел да накарат двамата мъже да се спогодят и Джовани Батиста Памфили бил определен за нов папа. Той взел името Innocent X, което било иронично, като се има поради какво се случи по-късно. Цял Рим избухна в ваучър, невъобразим от епохи.
За страдание Инокентий X не устоя дълго и през 1655 година трябваше да се организира различен конклав, който продължи от януари до април. Този път празненствата не бяха толкоз бурни, може би тъй като хората още не се бяха съвзели от предходните.
През 1667 година се състоя различен конклав. Той бил доста по-кратък и траял единствено 18 дни, само че бил задоволителен за римляните. Голямо празненство се състояло на Лъвския шадраван в подножието на границата на площад Ара Коели.
За тези, които не са осведомени с Рим, Кордоната е гигантско стълбище с черен базалтов лъв от двете страни. Обикновено тези лъвове бълват вода в голяма ваза под тях. Но в дните след конклавите от 1644 и 1667 година виното заменило водата и празниците бяха безвъзмездни за посетителите. Хиляди хора се стекли тук, с цел да изпълнят чашите си с гратис вино и да се забавляват.
Централен детайл на бала беше шаривари - танц, изпълняван от рицари, облечени като диваци.Карл VI и балът на горящите мъже
Бал на горящите хора (фр. Bal des Ardents) - маскараден бал, извършен на 28 януари 1393 година в Париж. Домакин на бала била брачната половинка на крал Карл VI, Изабела Баварска, с цел да отпразнува повторния брак на една от нейните придворни дами. Поне по този начин споделили на Карл. Всъщност балът е проведен, с цел да забавлява и разсейва френския Карл VI, който страда от припадък на лудост през цялото лято.
Централен детайл на бала бил шаривари - танц, изпълняван от рицари, облечени като диваци. Рицарите били намазани със смола, с цел да наподобяват космати, а гостите трябвало да познаят кой се крие зад маската на дивака.
Тъй като смолата е запалима, свещите и факлите били неразрешени в залата за танци. За страдание, братът на краля, херцог д`Орлеан, не е получил това известие. Той пийнал нахлул в залата с факла, блъскайки се в една от танцьорките.
Танцьорката се запалила, а оттова пламъците бързо се популяризирали. Четирима танцьори изгорели живи. Един от тези, които едвам не починали в пламъците, бил самият Чарлз, който скрито за гостите бил един от танцьорите. Французите били възмутени, виждайки това празненство като знак за кралски крах отвън надзор. Целият двор, в това число Чарлз и неговият пийнал брат, бяха принудени да се разкаят за целия този неуспех.
Един от тези, които едвам не починаха в пламъците, беше самият Чарлз, който скрито за гостите беше един от танцьорите Поле от златно платно
Да се каже, че Франция и Англия не всеки път са се разбирали, би било подценяване. И двете страни са прекарали по-голямата част от историята си във война между тях. Дори в редки интервали на мир опитите за намиране на общ език са усложнени от епохи на съревнование.
Полето на златното платно е образец за това, което се случи, когато Франция и Англия се пробваха да намерят общ език. Събитието се организира през 1520 година в продължение на 17 дни от 7 до 24 юни. Това бил рядко срещан интервал на мир и кралете на двете кралства решили да го отпразнуват с всеобщо празненство.
Разбира се, това беше късмет за двамата крале да се опитат да се надминат. Събитието получи името си от голямото количество безценен плат, който двете страни използваха, с цел да се засенчат една друга. Бяха сложени големи шатри, в които се организираха грандиозни банкети, шампионати по престрелки и празненства. Изпили се над 216 000 галона вино и се изяли над 2000 овце.
Събитието било извънредно скъпо и дипломатически видяно се оказало загуба на време. И двамата крале имали голямо, сензитивно его, което излязло отвън надзор по време на събитието. Гвоздеят на събитието трябвало да бъде битката сред британския крал Хенри VIII и френския крал Франциск I, само че както се споделя, след провалянето на Хенри всичко се объркало.
Коктейл на адмирал Едуард Ръсел
Англичаните имат известност на пиячи и през цялата история те са подкрепяли тази известност с каузи. Класически образец е коктейлът на адмирал Едуард Ръсел, проведен в градината на къщата му в Ковънт Гардън през 1664 година
На такива празненства било допустимо освен да се забавлявате, само че и да изразите себе си. Ръсел реши, че най-хубавият метод да се похвали е да пресуши градинския си шадраван и да го изпълни с 250 галона бренди, 125 галона вино Малага, 1400 паунда (635 кг) захар, 2500 лимона и 5 паунда (2,27 кг) индийско орехче. Един доста безценен и доста огромен коктейл.
Легендата споделя, че на гостите на Ръсел е лишила цяла седмица, за да изпият неговия рекорден коктейл и че празненството е траяло през цялото това време. Това било Англия и когато валяло, Ръсел слагалкопринен заслон, с цел да не се разрежда алкохолът.
Октоберфест, както го познаваме през днешния ден, стартира в чест на сватбата на баварския престолонаследник принц Лудвиг и принцеса Уеза от Сакс-Хилдурбургхаузен в Мюнхен през 1810 г.Оригинален Октоберфест
Октоберфест, както го познаваме през днешния ден, стартира в чест на сватбата на баварския престолонаследник принц Лудвиг и принцеса Уеза от Сакс-Хилдурбургхаузен в Мюнхен през 1810 година
Въпреки че кралските сватби нормално са обилни аранжименти, това било изключително грандиозно и всеки баварец бил поканен да участва. За пет дни, започвайки от 12 октомври, 40 000 души от цяла Бавария дошлш в Мюнхен, с цел да честват.
Подготовката за празника траяла няколко месеца, като заведенията за хранене се опитвали да се надиграят с все по-екстравагантни празненства. По време на празненството били изядени над 32 000 бухти, 3992 паунда (1810 кг) сирене, 900 паунда (408 кг) агнешко и 13 000 чифта салами. Да не приказваме за 23 000 литра бира!
Това било толкоз именито парти и всички се съгласили да го повторят идната година. Този път обаче в още по-голям мащаб - 12 дни вместо първичните пет. Така се ражда годишният Октоберфест, най-големият фестивал на бирата в света.
Мащабът на тези исторически именити празненства е в действителност впечатляващ, а равнището на подготовка за тях е мигренозно. Вярно е, че нашите предшественици, изключително богатите, в действителност са знаели по какъв начин да се забавляват. Но в действителност ли се е трансформирало всичко?
През 20-и и 21-ви век богатите и известни в света провеждат празненства, които съперничат на мнозина в този лист. Повечето от нас просто в никакъв случай не са поканени на тях. Което евентуално не е толкоз неприятно.
Превод: GlasNews
Нищо чудно, че хората провеждат празненства от хиляди години. Ето лист на осемте най-легендарни празненства на всички времена според Ancient Origins.
Фестивалът на пиянството води началото си от 15 век пр.н.е. и е значим набожен празникЕгипетски фестивал на пиянството Религиите нормално са строги в днешно време, като някои изцяло не разрешават потреблението на алкохол, до момента в който незабраняващите нормално не предизвикват несъразмерното пиянство. Невинаги е било по този начин. Вярващите от антични времена в действителност са знаели по какъв начин да се забавляват.
Фестивалът на пиянството води началото си от 15 век пр.н.е. и е значим набожен празник. Според египетската митология богът на слънцето Ра предотвратил унищожаването на човечеството благодарение на алкохола. Хатор, египетската богиня, възнамерявала да погълне целия човешки живот на земята, само че Ра я спрял, като я подмамил да изпие 7000 кенчета бира, боядисана в алено, с цел да наподобява като кръв.
Всеки, който в миналото е пил прекалено много бира, знае, че проектите имат навика да изхвърчат през прозореца, когато веселбата стартира. Това със сигурност е било правилно за Хатор, която бързо припаднала и не запомнила за проектите си за края на света.
За да отпразнуват това събитие, египтяните се събирали всяка година на 20-ия ден от месеца. Пиело се доста алкохол. Целта била да се копира Хатор и да се припада, и защото Хатор била също богинята на любовта и плодородието, доста египтяни видели това като идеалната опция да провеждат оргии и секс празненства в нейно име.
Кулминацията на покварената полуда беше, че Александър заповяда опожаряването на цитаделата на града, в центъра на която беше дворецът Александър Велики и опожаряването на Персеполис Някои от най-големите празненства в историята се организират, с цел да отпразнуват огромна победа. Партито на Александър Велики в Персеполис е отличен образец за това какво се случва, когато едно от тези празненства излезе малко отвън надзор. Нещо приблизително сред ваучър и чистка, този ваучър приключва с убийства, изнасилвания и приказно пиене. Персеполис е разграбен и огромният му кралски замък е изгорял до основи.
Въпреки че самото празненство се състояло през 331 година пр.н.е., би трябвало да се върнем към 480 година пр.н.е., с цел да разбираем за какво празненството излязло извън надзор. През 480 година пр.н.е. големият град Атина е изгорял до основи след провалянето на персийския император Ксеркс от гърците в борбата при Термопилите.
Все още се спори за аргументите за огромния пожар в Атина. Когато персите наближили Атина, те я намерили изцяло изоставена и скоро градът бил изцяло опустошен. Може би пожарът е избухнал инцидентно, когато гърците са бягали. Може би гърците са го запалили преднамерено, с цел да лишат персите от доставки. Или може би Ксеркс е наредил опожаряването на града в припадък на гняв, когато е разкрил, че всичко, което си коства да бъде разграбено, към този момент е изчезнало.
Това, което знаем сигурно е, че доста дълго време гръцката агитация обвиняваше персите, че са опожарили най-големия им град. По времето, когато Александър станал крал, гърците били подготвени за съществено отмъщение. След години на яростни борби Александър Велики превзема Персийската империя на Ахеменидите през 330 година пр.н.е. след успеха в борбата при Гавгамела през 331 година пр.н.е. Първата му заповед била да потегли към персийската столица Персеполис.
Първоначално жителите на града не се предали доста драговолно и се състояла огромна борба при Персийската врата. Персийските бранители имали превъзходство и макар че гърците са спечелили, загубите им били тежки.
Воините на Александър били надалеч от вкъщи и се биели съвсем непрестанно в продължение на пет години. Александър бил наясно, че би трябвало да издуха парата, в противоположен случай щял да се сблъска с протест. Това било последвано от „ празненство “, на което на хората на Александър било разрешено да избиват локалните мъже, да изнасилват и поробват жените групово, да ограбват всичко, което не е заковано, и да пият каквото намерят.
Кулминацията на покварения яд била, че Александър заповядал опожаряването на цитаделата на града, в центъра на която бил дворецът. Въпреки че самата постройка е била каменна, основите са били дървени. След рухването му са останали единствено 40 каменни стълба.
На никого не беше разрешено да си потегля, до момента в който Нерон не разгласи края на празненството Партита в Златната къща на Нерон В исторически проект античните римски императори са имали репутацията на упадъчни и лакоми, само че от всички императори никой не е знаел по какъв начин да купонясва като Нерон. Той построил същинско плейбойско имение в центъра на Рим, Domus Aurea или „ Златната къща “.
Въпреки че е мъчно да си представим какъв брой огромни са били имението и земите на Нерон, се счита, че самото имение обхващало сред 100 и 300 акра, разпростряли се през хълмовете Палатин, Целиан и Есквилин. Имало изкуствено езеро, земеделска земя и обширни градини, където Нерон обичал да изгаря християни на клада.
Перлата на имението бил Domus, голямо имение с над 300 стаи и голям купол в центъра. Външните стени били позлатени, а вътрешността била украсена с мрамор, слонова кост и скъпоценни камъни. Тук Нерон провеждал своите празненства.
Въпреки че има малко записи за съответни празненства, провеждани в двореца, тъй като евентуално е имало празненства всяка вечер. Но до момента в който великите и положителни хора на Рим се забавлявали със своя император, римският народ гладувал.
Вратата на трапезарията му била заключена и легендата споделя, че гостите имали право да излизат единствено когато желали да повърнат, с цел да могат да продължат да ядат. По време и след празниците се провеждали разгулен оргии, на които съгласно легендата Нерон се покривал с кожата на хищник и се втурвал към гостите си като неумирим звяр. На никого не било разрешено да си потегля, до момента в който Нерон не разгласи края на празненството.
Отбелязване на приключването на папските конклави от 1664 и 1667 година Всеки път, когато папа почине, се привиква конклав, където католическите кардинали се събират, с цел да изберат идващия папа. Италия исторически е католическа страна с тесни връзки с Римокатолическата черква. Всеки път, когато папата почине, цялата страна се обезсърчава. Всеки път, когато конклавът се проточи, цялата страна губи самообладание.
Когато папа Урбан VIII умира през 1644 година, конклавът за гибелта му продължава от 9 август до 15 септември същата година. Причината за забавянето е, че двамата кардинали Антонио и Франческо Барберини, назначени от Ураб посредством непотизъм, не могат да се спогодят за нищо и се карат като старци.
Необходими били подкупи от Франция и Испания, с цел да накарат двамата мъже да се спогодят и Джовани Батиста Памфили бил определен за нов папа. Той взел името Innocent X, което било иронично, като се има поради какво се случи по-късно. Цял Рим избухна в ваучър, невъобразим от епохи.
За страдание Инокентий X не устоя дълго и през 1655 година трябваше да се организира различен конклав, който продължи от януари до април. Този път празненствата не бяха толкоз бурни, може би тъй като хората още не се бяха съвзели от предходните.
През 1667 година се състоя различен конклав. Той бил доста по-кратък и траял единствено 18 дни, само че бил задоволителен за римляните. Голямо празненство се състояло на Лъвския шадраван в подножието на границата на площад Ара Коели.
За тези, които не са осведомени с Рим, Кордоната е гигантско стълбище с черен базалтов лъв от двете страни. Обикновено тези лъвове бълват вода в голяма ваза под тях. Но в дните след конклавите от 1644 и 1667 година виното заменило водата и празниците бяха безвъзмездни за посетителите. Хиляди хора се стекли тук, с цел да изпълнят чашите си с гратис вино и да се забавляват.
Централен детайл на бала беше шаривари - танц, изпълняван от рицари, облечени като диваци.Карл VI и балът на горящите мъже Бал на горящите хора (фр. Bal des Ardents) - маскараден бал, извършен на 28 януари 1393 година в Париж. Домакин на бала била брачната половинка на крал Карл VI, Изабела Баварска, с цел да отпразнува повторния брак на една от нейните придворни дами. Поне по този начин споделили на Карл. Всъщност балът е проведен, с цел да забавлява и разсейва френския Карл VI, който страда от припадък на лудост през цялото лято.
Централен детайл на бала бил шаривари - танц, изпълняван от рицари, облечени като диваци. Рицарите били намазани със смола, с цел да наподобяват космати, а гостите трябвало да познаят кой се крие зад маската на дивака.
Тъй като смолата е запалима, свещите и факлите били неразрешени в залата за танци. За страдание, братът на краля, херцог д`Орлеан, не е получил това известие. Той пийнал нахлул в залата с факла, блъскайки се в една от танцьорките.
Танцьорката се запалила, а оттова пламъците бързо се популяризирали. Четирима танцьори изгорели живи. Един от тези, които едвам не починали в пламъците, бил самият Чарлз, който скрито за гостите бил един от танцьорите. Французите били възмутени, виждайки това празненство като знак за кралски крах отвън надзор. Целият двор, в това число Чарлз и неговият пийнал брат, бяха принудени да се разкаят за целия този неуспех.
Един от тези, които едвам не починаха в пламъците, беше самият Чарлз, който скрито за гостите беше един от танцьорите Поле от златно платно Да се каже, че Франция и Англия не всеки път са се разбирали, би било подценяване. И двете страни са прекарали по-голямата част от историята си във война между тях. Дори в редки интервали на мир опитите за намиране на общ език са усложнени от епохи на съревнование.
Полето на златното платно е образец за това, което се случи, когато Франция и Англия се пробваха да намерят общ език. Събитието се организира през 1520 година в продължение на 17 дни от 7 до 24 юни. Това бил рядко срещан интервал на мир и кралете на двете кралства решили да го отпразнуват с всеобщо празненство.
Разбира се, това беше късмет за двамата крале да се опитат да се надминат. Събитието получи името си от голямото количество безценен плат, който двете страни използваха, с цел да се засенчат една друга. Бяха сложени големи шатри, в които се организираха грандиозни банкети, шампионати по престрелки и празненства. Изпили се над 216 000 галона вино и се изяли над 2000 овце.
Събитието било извънредно скъпо и дипломатически видяно се оказало загуба на време. И двамата крале имали голямо, сензитивно его, което излязло отвън надзор по време на събитието. Гвоздеят на събитието трябвало да бъде битката сред британския крал Хенри VIII и френския крал Франциск I, само че както се споделя, след провалянето на Хенри всичко се объркало.
Коктейл на адмирал Едуард Ръсел Англичаните имат известност на пиячи и през цялата история те са подкрепяли тази известност с каузи. Класически образец е коктейлът на адмирал Едуард Ръсел, проведен в градината на къщата му в Ковънт Гардън през 1664 година
На такива празненства било допустимо освен да се забавлявате, само че и да изразите себе си. Ръсел реши, че най-хубавият метод да се похвали е да пресуши градинския си шадраван и да го изпълни с 250 галона бренди, 125 галона вино Малага, 1400 паунда (635 кг) захар, 2500 лимона и 5 паунда (2,27 кг) индийско орехче. Един доста безценен и доста огромен коктейл.
Легендата споделя, че на гостите на Ръсел е лишила цяла седмица, за да изпият неговия рекорден коктейл и че празненството е траяло през цялото това време. Това било Англия и когато валяло, Ръсел слагалкопринен заслон, с цел да не се разрежда алкохолът.
Октоберфест, както го познаваме през днешния ден, стартира в чест на сватбата на баварския престолонаследник принц Лудвиг и принцеса Уеза от Сакс-Хилдурбургхаузен в Мюнхен през 1810 г.Оригинален Октоберфест Октоберфест, както го познаваме през днешния ден, стартира в чест на сватбата на баварския престолонаследник принц Лудвиг и принцеса Уеза от Сакс-Хилдурбургхаузен в Мюнхен през 1810 година
Въпреки че кралските сватби нормално са обилни аранжименти, това било изключително грандиозно и всеки баварец бил поканен да участва. За пет дни, започвайки от 12 октомври, 40 000 души от цяла Бавария дошлш в Мюнхен, с цел да честват.
Подготовката за празника траяла няколко месеца, като заведенията за хранене се опитвали да се надиграят с все по-екстравагантни празненства. По време на празненството били изядени над 32 000 бухти, 3992 паунда (1810 кг) сирене, 900 паунда (408 кг) агнешко и 13 000 чифта салами. Да не приказваме за 23 000 литра бира!
Това било толкоз именито парти и всички се съгласили да го повторят идната година. Този път обаче в още по-голям мащаб - 12 дни вместо първичните пет. Така се ражда годишният Октоберфест, най-големият фестивал на бирата в света.
Мащабът на тези исторически именити празненства е в действителност впечатляващ, а равнището на подготовка за тях е мигренозно. Вярно е, че нашите предшественици, изключително богатите, в действителност са знаели по какъв начин да се забавляват. Но в действителност ли се е трансформирало всичко?
През 20-и и 21-ви век богатите и известни в света провеждат празненства, които съперничат на мнозина в този лист. Повечето от нас просто в никакъв случай не са поканени на тях. Което евентуално не е толкоз неприятно.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ